BrightPoint представя Ваня Ушатова – нашия Managing Partner. 

Ваня Ушатова е родена в София. Завършва Американски колеж в София, а след това „Международна икономика и финанси“ в Холандия. Финализира образованието си с магистратура „Финанси“ в ESADE Business School, Барселона. Има над 4 години международен опит в управленското консултиране и подобряването на процеси. През свободното си време обича да пътува. Избира си нестандартни дестинации и мечтае да обиколи света.

Ваня ще сподели полезни съвети от международната си практика и ще обясни защо щастливият и мотивиран екип е най-голямата награда за успешния мениджър.

Ваня, защо реши да се отклониш от отъпканата пътека и да започнеш ново предизвикателство?

Винаги съм била с нагласата, че ще стартирам собствен бизнес. Липсваше ми опит, който натрупах през изминалите години. Срещнах правилния партньор и правилната бизнес идея – казах си, че е настъпил правилният момент.

Какви са основните проблеми, които забелязваш в поведението на българските мениджъри?

Повечето мениджъри в България не оценяват хората си и не смятат, че те са основният двигател на бизнеса им. Пренебрегват служителите си, приемат ги не като уникални професионалисти, а като работници, които могат да бъдат заменени във всеки един момент. Не търсят начини да инвестират в хората си и да ги правят щастливи. Парадират, че са мениджъри, вместо да вложат усилия в развиването на екипите си.

Повечето служители споделят, че са напуснали последната си работа заради лошия мениджмънт, а „БГ шеф“ се е превърнало в нарицателно. Споделяш ли тези нагласи?

Много хора заемат мениджърски позиции, без да са готови за тази роля. Служителите се демотивират, когато усетят, че мениджърът им е с дефицит на познания и опит. От друга страна въпросният мениджър е копирал лошите практики на своя ръководител и така порочният кръг се завърта. Липсва добър пример и затова все повече фирми привличат чужденци за тези позиции – с по-различен поглед и по-ефективен подход. За жалост, голяма част от българските ръководители се вълнуват единствено от титлата си и не смятат, че трябва да се доказват, след като веднъж са я получили. Смятам, че човек може да бъде успешен мениджър, без това да е написано с големи букви на визитката му.

Вярно ли е, че се работи трудно в екип, в който има предимно жени?

С жените, които са сигурни в уменията и знанията си, се работи лесно. Проблемите се пораждат, когато има несигурност и нестабилност. Със сигурност жените имат по-емоционален темперамент, но уравновесените дами успяват да разграничат личностните от професионалните си качества, за да поддържат баланс и за да не се стига до конфликти в офиса. С интелигентни жени се работи толкова лесно, колкото с интелигентни мъже.

Трудно ли се мотивират хората?

При всеки човек мотивацията е различна и затова няма точна рецепта, която да работи еднакво. Трябва да се подхожда индивидуално – при едни влияе финансовият стимул, при други – признателността на колектива. Когато лидерите опознаят индивидуалността на всеки човек от екипа си, тогава ще успеят да адресират точно личните му интереси и да го мотивират.

Наблюдавала си много фирми извън България. Има ли съществени разлики в начина на управление?

Това, което съм забелязала, е, че в Западните държави има ясна фирмена структура. Мениджмънтът е отворен и толерира обратната връзка. Грешките са част от работния процес, проблемите се решават на много по-ранен етап и комуникацията тече по-гладко и по-бързо. В източните държави е точно обратното – хаотична структура и ужасна бюрокрация. Дублират се длъжности, липсва ефективност на работните процеси. България засега е по средата, но съм оптимист, че след няколко години ще се доближаваме все повече до първия модел.

В коя държава се забелязват най-иновативните практики?

Преди няколко години бях командирована по проект за фармацевтична фирма в Щатите. Мениджърите им бяха стриктно подбрани, а екипите им – проактивни в много отношения. За по-малко от седмица над 50 служители се включиха напълно доброволно с идеи за подобряване на работата атмосфера и вътрешните процеси. В България това става едва ли не насила (ако изобщо се случи).

Защо?

Повечето служители не се идентифицират с компанията, в която работят. Не я чувстват като своя, а я приемат като място, където по задължение прекарат 8 часа от делника си. Ето защо не смятат, че трябва да допринасят с нещо за фирмата си, често коментират, че не е техен проблем и няма смисъл да взимат отношение, тъй като не вярват, че нещо ще се промени.

Това проблем в нагласата на служителите ли е, или в корпоративната политика?

Наблюдавала съм го в по-големите корпорации, в които работят стотици служители и повечето от тях не се чувстват важни и значими, а по-скоро анонимни, един от многото в поточната бизнес линия. Донякъде това е проблем в ефективността на мениджмънта, който носи отговорност за щастието и мотивацията на всеки човек от екипа си.

С кое твое постижение се гордееш най-много?

Със създаването на BrightPoint, разбира се! Това е изцяло нова компания, в която влагаме цялата си енергия, опит и креативност. Искаме тя да стане качествен модел на работа и да се отличава от вече познатото на пазара. Планираме да предложим още много иновативни идеи и услуги в областта на човешките ресурси, да се асоциираме с положителни практики.

Ако можеше да обобщиш опита си в няколко изречения, какви щяха да бъдат основните ти съвети?

Бих посъветвала мениджърите да се вслушват в служителите си и да се стремят да ги развиват. Постоянно да търсят нови идеи и да бъдат по-различни от конкурентите си. И най-вече – да не се приемат за „готов и завършен мениджър“, защото винаги има накъде да се развиват.

Служителите бих посъветвала да търсят работа, която наистина им носи удоволствие, тъй като това ще ги направи по-ефективни и по-щастливи. Също така – да споделят със своя работодател както притесненията си, така и желанията си за развитие. Неслучайно в основата на всички дългосрочни взаимоотношения стои взаимното доверие. И не на последно място – да показват най-доброто от себе си и резултатите, финансовите подобрения и признателността за успешно свършена работа няма да закъснеят.

 

Токсичните практики в LinkedIn и други криворазбрани деяния в социалната бизнес мрежа ще разискваме в първата ни публикация в блога.

Разликата между LinkedIn и Facebook става все по-невидима

Ако сте очаквали да попаднете на професионална мрежа, където всичко се диктува от строга корпоративна дисциплина, рискувате да останете доста разочаровани. Все пак има някои правила, които е задължително да се спазват, а изпълнението им не би трябвало да представлява трудност за потребителите на тази социална мрежа.

Обикновено подхождам към LinkedIn доста демократично – приемам почти всекиго, но винаги разглеждам профилите на тези, които ми изпращат покани. Има обаче феноменални практики, които ме озадачават.

Фирма с профил на човек

Срещала съм го и във Facebook – фирма, сдружение, дори медия се регистрира с профил на човек. Казвам си, че е простимо, независимо, че го report-вам. В LinkedIn обаче това е голям гаф (който също заслужава да бъде report-ван). За фирми в LinkedIn (а и във Facebook също) има решение и то се нарича Company pages. Прави много лошо впечатление, когато аудиторията вижда невъзможността на една фирма да използва опциите в дадена мрежа правилно. Затова не очаквайте голям поток от контакти, ако сте направили човешки профил на фирмата си, а на полето за фамилия сте написали „ООД“.

Индийски предприемач

Извън всякакви дискриминационни тълкувания – между колеги сме се шегували, че 90% от поканите в LinkedIn, които все още не сме приели, са от индийци, с които нямаме никакви сходни професионални интереси. Дали голямата вълна от индийски предприемачи се дължи на факта, че са общителна нация? Не мисля. По-скоро това е „трол“, чиято цел е да добави колкото се може повече контакти и вие сте част от пълнежа.

„Извинете, изпратих Ви грешен шаблон!“

Да, LinkedIn е бизнес платформа и е нормално да бъде алтернативен виртуален дом на повечето HR специалисти и консултанти за намиране на работа. Те комуникират със стотици потребители на ден и донякъде е разбираемо използването на готови шаблони в личните съобщения. Прави ми много лошо впечатление обаче, когато получа предложение за работа, която изобщо не съвпада с опита и интересите ми. Изглежда съм получила „грешния шаблон“, а HR-ът и фирмата, която представлява, веднага попадат в сивия ми списък, макар да е човешко да се греши.

Профилът на „малкото коте“

„Да използваме ли привлекателния си външен вид в LinkedIn?“ е тема, която заслужава по-обстоятелствен анализ. Сега анализираме добрия вкус и допустимите граници. На мен профилни снимки по бански в LinkedIn ми правят лошо впечатление, снимки пред огледалото във фитнес залата – също. Визуализацията е част от изразните средства, с които може да се представим по-добре. Както не може да се появим на плажа в костюм, риза и чорапи, така не може да си позволим “bathroom selfie” (колкото и да се харесваме) в LinkedIn. И в двата случая си създаваме лош имидж.

Бледа кукла си ти…

Зле подбраната профилна снимка е проблем, липсата на такава – също. Сив силует на бял фон със сигурност не е визията, която ще събуди доверие у някого. Няма логична причина да оставите празен аватара си и да изглеждате като призрак. Не всеки има възможност да си направи професионална снимка, но бихте могли да помолите приятел да ви снима с телефон. Използвайте едноцветен и ярък фон, за да привличате вниманието. Ако и този вариант не ви допада, можете да се обърнете към нас.

Да живее граматиката!

Още в първи клас са ни учили, че първата буква от името и фамилията е главна. Имена изцяло с малки или изцяло с големи букви правят лошо впечатление. Умалителните имена и псевдонимите – също. Повярвайте ми, тези отклонения не се разбират като оригинално представяне.

Работя във фирма „За себе си“

LinkedIn е социална мрежа за р-а-б-о-т-а и кариера. Информацията трябва да е актуална и да се отнася до горните две ключови думи. Няма смисъл да си създавате профил в професионална социална мрежа, ако не споделите кариерния си опит и настоящото ви работно място.

Три пъти мисли, един път публикувай

Постарайте се публикациите, които споделяте, също да са свързани с работа, кариера, мотивация и фирмена култура. Трогателни снимки с домашни любимци, бебета, запои с приятели и т.н. не създават съдържание и нямат никаква добавена стойност. Целта на LinkedIn публикациите не е да съберат порядъчен брой Like-ове, а да бъдат полезни на бизнес аудиторията ви. Затова помислете по какъв начин публикацията, която планирате да споделите, може да бъде полезна на: а/ контактите ви, б/ вас самите. Безцелното публикуване също няма никакъв смисъл.

Наистина LinkedIn може да не бъде толкова консервативна, а креативно използвана мрежа, но придържането към основните правила за комуникация и визуализация може само да ви помогне да я употребите още по-оптимално. Добрата новина е, че според проведено изследване, в LinkedIn се споделя най-много позитивно съдържание и добри практики, в сравнение с останалите социални мрежи (Facebook, Google+, Twitter, Pinterest).